1

Кой има право на зъболекарска гаранция

Попитайте Силвесгър Сталоун за качеството ва зъболекарските услуги у нас и в отговор сигурно ще чуете най-възторжените суперлативи в английския език. Личните впечатления на холивудската звезда са отпреди половин година, когато посети България за снимките на “Непобедимите 2”. В една от схватките Слай счупи преден горен зъб и за поправката му се бе доверил на известна столична дентална клиника. Останал така очарован от качеството на извършената услуга и от уменията на екипа, че пожелал да му подменят и останалите зъби. Коментарът му беше: “Фантастична работа!”. Но ако Сталоун пръска нейде из Холивуд усмивки с новопридобитите си в България зъби като жива реклама на родната стоматология, огромен процент от българите посещават зъболекарския кабинет само по спешност и от немай-къде. Липса на здравословни навици, атавистичен страх от зъболекарската машинка, лоша хигиена на устата, ниска дентална култура – с право можем да бъдем обвинявани във всички тия грехове. Но когато Господ съпостави доходите ни с цените на стоматологичните услуги, сигурно ще ни ги опрости. Здравната каса обаче не ни “опрощава” почти нищо и с отпусканите от нея пари за зъболечение зъбният статус на населението все по-драматично се влошава: при 90 на сто от българите над 60-годишна възраст частично или напълно липсват зъби, а

кариеси има 95 на сто от населението

Преди няколко години експертна комисия на Българския зъболекарски съюз е изчислила, че за да бъдат обхванати всички необходими за населението дентални дейности, ще са нужни около 500 млн. лв. – при заделени тази година от бюджета около 101 милиона. Така излиза, че реалната грижа на държавата за зъбите ни е поне петкратно занижена. НЗОК ни плаща годишно за един стоматологичен преглед и поема частично стойността на две дейности (например поставяне на пломба и вадене на зъб). За всич ко друго трябва да бъркаме из кьошетата на плиткия си джоб и да заделяме от доходи, признати за най-ниските в ЕС. Затова пък 98 на сто от материалите, които се използват в денталната медицина у нас, се произвеждат в чужбина и цената им е по европейските стандарти. Така една фотополимерна пломба излиза на българина колкото една трета от средната пенсия за страната и ако все пак той събере парици да я плати, никой не му дава гаранция колко време ще му служи. Същото важи за изкуствените протези, за коронките, за мостовете… В националния рамков договор ясно и категорично е казано, че ако в рамките на 1 година поставена пломба падне или се отчупи, тя трябва да се направи отново

за сметка на стоматолога И това е всъщност единственият нормативен документ, който регламентира някакви параметри на гаранционни срокове. От друга страна, възможността на пациента да направи рекламация за каквато и да е зъболекарска услуга е нищожна, защото той не разполага и с никакъв документ, който да удостоверява какъв материал е вложен в устата му, какво е проведеното лечение, а в много случаи не получава дори и фиш за платената сума. Зъболекарските услуги у нас са вече 100 на сто частни и голямата конкуренция на полето на свободния пазар подтиква някои стоматолози сами да предлагат гаранция за поставените коронки, мостове, протези. “Ние даваме 2 години гаранция на работата си!”, оповестява една такава реклама, но д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз (БЗС), държи да се разграничи от подобен подход и не го подкрепя. “Ние не продаваме стока, а дентално здраве. Когато едно лечение се прави по всички правила на нашето изкуство, се приема, че има срокове, в които не трябва да се проявят проблеми, независимо дали става дума за пломба, протеза, корона, мостове и т.н., стига пациентът да спазва указанията на стоматолога, които са конкретни за неговия зъбен статус, здравословно състояние, навици и т.н. Например ако една корона е изработена според правилата, би трябвало да служи 7-10 години. Но това е прогноза, а не гаранция. Твърдя, че никой стоматолог, който държи на доброто си име, не би отказал да извърши за своя сметка поправката при основателно оплакване или да настоява да се плати отново за услуга, ако тя се окаже некачествена.”

Само че професионалната етика е едно, а хора, готови да я нарушават – много, особено когато няма норматив, който да задължава зъболекарите изобщо да издават някакви документи на пациентите си В стоматологичната практика на “белите страни” е залегнало изискването в историята на заболяването и лечението да се упоменават професионалните названия и марки на използваните материали. Обмисля се дори качеството на зъболекарските услуги да се гарантира с щемпел върху протезата или друго изделие, за да се елиминират някои новопояили се нерегламентирани практики. Оказва се, че такива са засечени дори в страни като Холандия, Германия, Франция – взетите зъбни отпечатъци се изпращат с куриерски фирми в китайски лаборатории, където протезите се изработват (естествено, на много по-ниски цени) и после се връщат в Европа.

Д-р Миланов не знае за подобни случаи у нас, но не крие, че в БЗС има сигнали за аналогични изработки в турски лаборатории: “Не твърдя, че те са некачествени, но когато не знаеш къде се изработват протезите, в какви помещения, с какви материали, има основания за съмнение. Обаче колегите, които държат на професионалния си имидж, работят с едни и същи лаборатории години наред и твърдя, че у нас има лаборатории и зъботехници на световно ниво. Редно е както се знае лекарят, който извършва някаква дентална манипулация и носи отговорност за това, така да се знае и коя лаборатория е изготвила протезите. Обаче в България, ако нерегламентираните зъболекари са 4-6%, при зъботехниците този процент е около 60 на сто”. За някои от незаконните практики в стоматологията обаче можем да се обвиняваме и сами. Сигурно много хора именно от този текст с изненада ще научат, че зъболекарят е задължен да им дава документ за сумата, която са платили. “Не

всички кабинети по сега съществуващото законодателство са задължени да имат касови апарати – законът позволява на стоматолозите да се регистрират като свободна професия, но в този случай трябва да издават касова бележка или фиш от кочан, написан на ръка. Регистрираните по съответния счетоводен закон обаче са длъжни да имат касов апарат и той трябва да е свързан с НАП. Категорично твърдя, че всички, които упражняват професията ни, трябва да издават такъв документ на пациентите си”, пояснява д-р Миланов.

Изискването за информирано съгласие на пациента е залегнало в стандарта за оралната хирургия, но напълно отсъства в практиката на много стоматолози. “Трябва да се интересувате какви ще са резултатите от лечението и по какъв план ще се проведе то, каква ще е неговата стойност, каква е прогнозата на денталния лекар”, е съветът на председателя на БЗС. Той напомня, че на територията на страната действат 28 регионални комисии по професионална етика, където се разглеждат жалби по медицински казуси (те нямат правомощия по оплаквания с искане за връщане на пари – такива могат да се решат само в съда), и една централна, към Зъболекарския съюз. Липсата на диалог между зъболекари и пациенти понякога води до генерирането и на необосновани страхове, какъвто е случаят със сатанизирането на амалгамата. Този е най-старият обтуровъчен (запълващ) материал, който с годините е усъвършенстван и дентистите са наясно, че днешният няма нищо общо с използвания преди половин век. Подлаган е на множество изследвания, включително на Съвета на европейските зъболекари, който след 5-годишни наблюдения се е произнесъл за безвредността на амалгамата. И докато наскоро са се появили съмнения, свързани с някои съставки в белите пломби, амалгамата е реабилитирана като един от най-добрите материали, и то с голям социален ефект, защото беше и един от най-евтините. “Беше”, тъй като преди две години цената на среброто е скочила 250 процента. Така или иначе, от 2013 г. по екологични, а не по медицински показания, производството на живак се забранява, защото технологиите при добиването му вредят на околната среда. На практика амалгамата ще изчезне, ас нея и опцията хора с по-ниски доходи да поддържат зъбите си. А трябва, защото съвременната медицина е доказала, че здравето на целия организъм е в пряка зависимост от състоянието на зъбния статус. Но отношението на българина към денталното му здраве е толкова ниско, че едва един на всеки трима признават, че редовно сменят четката си за зъби и мият зъбите си поне два пъти на ден.

А при отсъствието на нормална устна хигиена е нахално да изискваме от стоматолозите гаранцията, поставените от тях пломби и зъбни изделия да ни служат максимално дълго, нали?

drugata
 

Click Here to Leave a Comment Below 1 comments
Мима Комитова - 17/02/2015

Аз мисля че всички пациенти трябва да имат право на гаранция за тяхното лечение,Стоматологичните услуги са изключително скъпи за бедното ни население,Как може да нося мост в устата си 25 години без проблем да ям каквото си искам и да е здрав,а сега си направих мост от 14 зъба скъп за мен 1 200лева и зъбите започнаха да се чупят т,е,разлепя се пластмасата от метала за период от 3 години 4 зъба са счупени
,ако знаех че за тези пари ми поставят зъби само за усмивка щях да си остана с това което е уцеляло като зъб,ЗАТОВА НЕКА ИМА ГАРАНЦИЯ ЗА ТОВА КОЕТО ПОЛУЧАВАМЕ,

Reply

Leave a Reply: