Осиновяването от българи в чужбина – мисията невъзможна

Виктория Петрунова, българка, живееща в Испания

Студена кофа вода във врата получиха българите, живеещи в чужбина, решили да се посветят на отговорната и тежка, но хуманна и толкова важна мисия в живота – да осиновят дете.

От години се говореше за тежката и бюрократична система в процедурите по осиновяването, беше належаща смяната на действащия Семеен Кодекс от 1985 година и ето че най-сетне този момент дойде. На 1 октомври 2009 г. влезе в сила новия Семеен Кодекс и с него новите разпоредби за осиновяването.

Въведе се нов единен регистър на желаещите да осиновят дете, а също така се прие нова мярка за осиновяване на дете без съгласието на родителя, тоест дете, настанено в държавна институция, чийто родител в продължение на 6 месеца не го е потърсил и не е поискал прекратяване на осиновяването, автоматично подлежи на осиновяване.

С тази мярка се цели да се прекрати безкрайния престой на децата в домове, без възможност да бъдат осиновени, само защото родителят /който в повечето случаи  де факто не съществува/ не е подписал документ, с който се отказва от родителски права. Дотук добре, но с това ли  приключват всичките проблеми около осиновяването? За българите, временно или постоянно пребиваващи в чужбина, категорично не.

Наредба # РД-07-01 от 29.09.2009 от новия Семеен Кодекс , която определя реда на осиновяванията постановява, че лицата с постоянно местожителство в чужбина кандидатстват за осиновители по международен ред, без значение на тяхното гражданство. Тоест, българите живеещи зад граница, автоматично се превръщат в чужденци за собствената си държава.

Промяната в закона бе направена с цел българският закон да се съобрази с Хагската конвенция, но направените промени, нарушават равенство на българите и дискриминират тези, които временно  или постоянно пребивават в чужбина. Според Чл.6 ал.2 на Конституция на България: Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Което на практика означава, че Наредба # РД-07-01 от новия Семеен Кодекс е дискриминационна и нарушава конституционните права на един голям български колектив!

По стария Семеен Кодекс българските граждани, живеещи в чужбина подаваха молба за осиновяване по вътрешната национална процедура, като според разпоредбите на Наредба № 4 от 25.11.2003 за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване, те трябваше да отговарят освен на българските изисквания относно осиновяването и на изискванията на държавата по постоянното им местопребиваване.  По такъв начин България, запазвайки принципа на гражданството, в процедурата по осиновяване се съобразяваше с правото на приемащата държава.

Нелепо и будещо възмущение е парадирането на държавните служители, че тези промени, свързани с осиновяванията са направени с цел да се хармонизира българското законодателство с Хагската Конвенция. Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване от 1993г. влезе в сила за България на 01.09.2002г. В резултат на това през 2003г. бяха извършени редица промени в действащия по това време Семеен кодекс относно международното осиновяване.

Според препоръките, дадени в това международно  споразумение, се дава предимство на кандидат – осиновители с постоянно местожителство в страната на произход на осиновеното дете.  Но това е само препоръка, насочваща инструкция, а не задължителна мярка. Този международен кодекс не определя правилата за национално осиновяване и предоставя  свобода на преценка на държавите с оглед на техните демографски и социални особености.

Тук българския законодател е спазил буквата на закона, без да зачита духа на Конвенцията, която поставя на първо място интересите и правата на децата. Очевидно е, че в интересите на едно българско дете е да остане в българско семейство, било то в България или в чужбина. Да направим сравнение между българи, живеещи в чужбина и чужденци, желаещи да осиновят българче : българския език, българската култура, храна, възпитание, традиции и среда, които осигуряват българите в чужбина на осиновеното дете, честите пътувания до България и посещения на близки хора и родни места, запазването на българската идентичност нямат нищо общо с шока, който преживяват децата, попаднали на съвсем чуждо място, с чужди хора и чужд език, и които трябва да се адаптират към тази среда, забравяйки изцяло корена си.

Наредба # РД-07-01 напълно пренебрегва две ключови демографски особености на България. Първо, България е държава, която почти изключително предлага деца за международно осиновяване за разлика от множество развити европейски държави, които почти изключително приемат деца за осиновяване. Второ, над един милион българи (над 15% от българските граждани) живеят извън територията на страната. Тези български граждани често нямат права или имат ограничени права да осиновяват в страните, в които живеят, където се дава приоритет на кандидат осиновителите с местен граждански статус. По този начин осиновителните права на тези български граждани са нарушени както в България, така и в страната, в която живеят. Съществуват множество примери на страни приели Хагската конвенция, в които се дава предимство на кандидат осиновители, които са граждани на страната по произход на детето, с постоянно местожителство във или извън пределите на страната, пред чуждестранни кандидат осиновители. Примери за такива държави са Литва, Полша, Индия и др.

Приетите с новия Семеен Кодекс разпоредби относно осиновяването нарушават една от четирите основни свободи в Европейския съюз – тази на свободното движение на граждани.

Нарушен е и един от основните принципи на Европейското право – този за съизмеримостта /пропорционалността/ [1]. Приетите мерки са несъразмерни с целта, която се поставя , а именно,  да защити най-ефективно интересите на децата, тъй като създават за кандидат-осиновителите – български граждани с местопребиваване в чужбина прекалено тежки ограничения, които не са изрично необходими.

Принципите на Хагската Конвенция забраняват недължимата финансова или друга облага от международноосиновителните процедури [2]. Включването на акредитирани организации в осиновителния процес с кандидат-осиновители български граждани, живеещи в чужбина, би дало предпоставки за точно такава недължима финансова облага.

Не на последно място, така приетите разпоредби в новия Семеен Кодекс, без да се съобразят с българските реалности, биха създали предпоставки за заобикаляне на закона и корупция, които са в пълен разрез с изискванията на Хагската конвенция. Така например, дадената възможност за осиновяване по националната процедура от страна на чужди граждани с обичайно пребиваване в България, без да се предвидят никакви специални ограничения и условия, би създало предпоставки за туризъм на осиновяването и трафик на деца, подобен на този в Африка и Азия.

В същото време българските граждани, живеещи в чужбина биха прибегнали до вариант за осиновяване по националния ред чрез фиктивно пребиваване в България за определен период от време. Тези възможности за заобикаляне на закона биха затруднили следосиновителния контрол и създават възможности за корупционни схеми.

От промените в закона засега са засегнати над 200 български семейства, които са подали документи за осиновяване преди приемането на новия Семеен Кодекс. Те се оказват в незавидното положение на хора, които чакат от една или две години, в много случаи са напуснали работа, положили са много усилия, загубили са много нерви по бюрократични учреждения, когато в един момент Регионалните Дирекции по Социално Подпомагане /РДСП/ в България замразяват досиетата им без дори да ги уведомят. На въпроса, който са задали засегнатите семейства към съответните РДСП, защо са отхвърлени от националния регистър за осиновяване, отговорът е, че имат такова нареждане от Министерството на Труда и Социалната Политика. Писмено обяснение отказват да дават, смятат за излишно да уведомяват семействата в подобно положение, и с лека ръка казват, че трябва да започнат цялата тази процедура отново според новия Международен ред.

Представете си какво означава това! Освен голямото разочарование от безмисленото чакане и надежда скоро да се сбъднат мечтите им, те трябва да започнат процедурата в страната си по местоживеене, да се подложат отново на социално-психологическо проучване, което отнема в най-добрия случай около година и най-малко 1000 евро. След това ще трябва да подадат документите си чрез акредитирана агенция, срещу скромната сума от 15 000 -20 000 евро и да зачакат реда си след всичките чужди граждани в списъците. В настоящия момент се разглеждат молби за Международно осиновяване в България от 2006 година.  Това на практика означава, че чакането в списъците на международния регистър ще е 3-4 години и ще им се предлагат за осиновяване деца, отказани от 3 български семейства, в повечето случаи деца с тежки физически и психически проблеми, деца от различни малцинствени групи и на по-голяма възраст.

Потресаващо е безразличието на законодателите към хилядите детски съдби! Тази глава от Семейния Кодекс бе приета в края на мандата на предишното правителство, без присъствието на експерти и юристи, набързо и необмислено, когато в нея се говори за една толкова болезнена тема за България, каквато е осиновяването.

Въпросът, който си задава всеки трезвомислещ гражданин, запознат с проблемите около осиновяванията е : Децата приоритет ли са на държавата? Щом тя не е способна да се грижи адекватно за толкова деца, лишени от родителска грижа, прави ли нещо, за да придобият те по-бързо дом, семейство, обич? Ще настъпи ли някога моментът, в който отговорните институции ще престанат да се държат, сякаш правят услуга на хората, които подават ръка на едно самотно дете? Кога ще надделее хуманността над бюрокрацията?

[1] Виж „Принципът на съразмерността в Европейското администартивно право”, Пехливанов, К., Адвокатски преглед, 6-7, 2009г., изд. „Сиби”, стр.4
[2] Чл.32, ал.1 от Хагската конвенция

About the Author

Leave a Reply 1 comment

fatme ahmedova - 29/03/2015 Reply

az sam balgarka no jiveq v holandiq kakvo trqbva da napravq za da moga da si osinovq dete

Leave a Reply: