Според БНБ похарчили за услуги 70 млн. лева, а прибрали 642 млн.

Искат пари за предсрочно погасяване въпреки забраната и не издават документ

Мартин Димитров: Противозаконно е. Ще проверя и ще сезирам Комисията

за защита на потребителите

Банките   ни   дерат   безмилостно в кризата с допълнителни такси, показва разследване на „168 часа”.

Много често клиентите на кредитните институции са принудени да плащат солидни суми за елементарни услуги, разходите за които са многократно по-ниски, оплакват се и граждани.

При това приходите, които си докарват кредитните институции от допълнителни плащания, са много сериозни и

всяка година нарастват скокообразно

Така например за първите 9 месеца на 2012 г. приходите на банките от такси и комисиони възлизат общо на 642, 882 млн. лева, сочат изчисления на „168 часа” на базата на данните от статистиката на БНБ. За цялата 2011 г. постъпленията на трезорите по това перо са рекордни – 874,958 млн. лв., и бележат ръст спрямо 2010 г., когато са били 844,193 млн. лв., а 823,238 млн. лв. са били година по-рано. На фона на увеличените печалби на банките от услуги,

нарастват и оплакванията от дейността им

Най-фрапиращ е случаят с предсрочното погасяване на кредитите, тъй като с

направените законови промени за потребителските заеми наказателната лихва беше отменена. Оказва се, че някои от финансовите институции много бързо са я заменили с аналогично плащане под формата на друга услуга. На всичкото отгоре често за тези плащания не се издава и документ на платеца.

„Поисках да внеса предсрочно сума по потребителския си кредит в ДСК. На гишето ми обясниха, че трябва да подам молба със свободен текст. Какво беше моето учудване, когато се оказа, че за да я подам, трябва да платя такса от 50 лева. За да изкарам тази сума, трябва да работя два дни, а срещу нея не получавам нищо”, разказва, 43-годишен бизнесмен от София, пред „168 часа”.

„На всичкото отгоре срещу тези пари

не ми дадоха дори нов погасителен план,

а ме уведомиха, че ще влезе в сила и ще го получа чак след два месеца, защото тогава изтичал падежният период. Това е недопустимо отношение към коректен клиент”, оплаква се още потърпевшият. В тази връзка „168 часа” направи свой експеримент за това как ни товарят с допълнителни такси в офис на същата банка с репортери под прикритие. Поискахме да внесем предсрочно сума по главницата на потребителски кредит.

Предварително се осведомихме на гишето какви са изискванията и дали дължим някаква такса в този случаи. След като кредитният инспектор ни обясни, че

по закон не дължим никаква такса за услугата,

се отправяме към съседно гише, където трябва да се внесе сумата. За наше учудване там ни поискаха 50 лева за „преизчисляване на вноската по кре-

дита”. Нещо повече – за да стане възможно преизчисление-то, ни поискаха и собственоръчно написана молба със свободен текст, върху която да напишем, че сме платили таксата. На въпрос дали можем да получим някакъв документ за този разход, служителката каза, че такъв не се издава. Въпреки че по разбираеми причини финансовите институции се ползват с особени права, бяхме, меко казано, учудени от отговора. От него излиза, че ако си

купиш някъде кафе за 40 стотинки, са длъжни да ти издадат касов бон, а за такса, равняваща се на няколко надници,

не ти дават никаква разписка

Подобна практика, освен че е в разрез с всички права на клиента, крие и други рискове, тъй като по този начин остава неясно и къде ще попаднат средствата, понеже няма гаранция, че служителката няма да изхвърли молбата в коша и да си прибере парите за „услугата”.

За повече разяснения с въпрос дали подобна практика е законна се обърнахме и към Националната агенция по приходите (НАП).

Оттам ни увериха, че дори и банките, независимо от особения си статут, са задължени да издават платежен документ на клиента си.

„Със специална наредба банките и финансовите институции са

освободени от задължението да издават касови бележки,

като за това има редица съображения, но за небанкови операции и за услуги като тази в конкретния случай те са длъжни да издават банкови документи, така че клиентът да може да удостовери направеното

плащане”, категоричен е Росен Бъчваров, говорител на НАП, пред „168 часа”.

Освен всичко таксата „за преизчисляване на вноските” се явява и заобикаляне на законовата забрана за налагане на

наказателни лихви при предсрочно погасяване

на потребителските кредити.

„Много ми е неприятно да чуя подобно нещо, тъй като бях инициатор за гласуваните поправки в закона, с които отменихме таксата за предсрочно погасяване, а по този начин забраната се заобикаля”, коментира казуса за вестника Мартин Димитров, председател на Комисията по икономика, енергетика и туризъм в парламента.

„Ще проверя случая и ако фактите се окажат верни, ще го докладвам на Комисията за защита на потребителите. Що се отнася до вземането на пари за услуга и неиздаването на документ на платеца – това е противозаконно”, каза още народният представител.

От Банка ДСК

отрекоха, че не се издава документ за плащането на таксата за преизчисляване

„За всяка платежна операция, в т.ч. и при заплащане на такси по

тарифата, Банка ДСК издава и предоставя на клиента операционна бележка”, се казва в отговор на кредитната институция до „168 часа”.

„За конкретния казус: Ако клиентът е загубил документа за платената такса, може да поиска банката да му издаде удостоверение за извършената операция”, допълват още от Банка ДСК по повод случая с неиздаването на документ за плащането.

Проблемът е, че у нас креди-тополучателят няма как да се защити срещу постоянното увеличение на лихвите и таксите. „168 часа” се обърна с молба за коментар по темата с тарифите за допълнителни услуги на банките и към чам.-министъра на финансите Владислав Горанов, но той отказа коментар под предлог, че тези въпроси са от компетенцията на Банковия надзор на БНБ.

В същото време обаче досега не е известен случай, в който контролната институция да се е намесила в полза на кредитопо-лучатели. Най-често от БНБ съветват гражданите с кредити да търсят правата си по съдебен ред, което е далеч от европейската практика и правила, включително и против конкретни директиви на ЕС, коментираха юристи. От Комисията за защита на потребителите също често не реагират, когато получат сигнал срещу кредитна институция, и на практика на обикновените хора в действителност не остава нищо друго, освен да защитават интересите си в съда. Друг сериозен допълнителен приход за банките е

таксата за разглеждане на документи

Трезорите дотолкова са завишили изискванията си към кре-дитоискателите, че сигурно отхвърлят огромната част от исканията. Това обаче не им пречи да искат такса за разглеждане на документи, която се заплаща независимо от това дали сте одобрен или не.

Друг е въпросът, че на един кредитен инспектор най-вероятно би му отнело 5 минути след кратко събеседване да ви

каже дали изобщо има смисъл да кандидатствате.

„Първоначално ми взеха 90 лева такса за разглеждане на документите и след като ме одобриха, ми казаха да платя още близо 60 лева, без да уточнят за какво е тази сума”, споделя кредитополучател от Д Банк. „Когато разбрах, че има възможност да получа и малко по-голям кредит, веднага ги помолих да увеличат парите. Съгласиха се с удоволствие, но казаха, че трябва да внеса наново таксите като за друг кредит”, обяснява потърпевшият. Така общата сума, платена за разглеждане на документи за поискан потребителски заем от 2500 лева, набъбва общо до 147 лева, и то без да е сигурно, че лицето ще бъде одобрено окончателно за кредита. При това съотношение излиза, че кредитоискателят на практика е платил почти 6% лихва по кредита още преди да го е договорил.

Друг начин за товарене на клиентите е въвеждането на ненужни бумаги, като издаване на „сертификати” и „референции”, които в повечето случаи са абсолютно ненужни.

„Изплатих цялата сума по кредит за енергийна ефективност по програмата REECL към Райфайзенбанк. След като внесох парите, служителката в банката ме попита дали искам референция, че заемът ми е погасен. Оказа се, че документът струва 30 лева, а когато попитах за какво може да ми послужи подобно удостоверение,

ми отговориха: „Ами просто много хора искат по този начин да са сигурни, че всичко с плащанията им по кредита е наред”, разказва В. Б. от София.

В тази връзка не по-малко важен е и въпросът за реалната стойност на обслужването, което ни предлагат в кредитните институции. Основен европейски принцип е, че цената на услугата не може да бъде произволна, а трябва да бъде разход-ноориентирана.

Това означава, че тя трябва да струва толкова, на колкото са оценени човешкият труд и вложените за изпълнението й материали, като се допуска и минимална печалба. Достатъчно е да

погледнем банковата статистика, за да се уверим, че трезорите у нас са много далеч от подобни правила. Така например от 642,882 млн. лева приходи към 30.09.2012 г., разходите, направени за услугите, за които ни събират такси и комисиони,

се изчисляват на едва 70,903 млн. лева

Или казано по друг начин, банките ни товарят с почти десет пъти по-високи суми от реалната стойност на услугите, които предлагат.

Любомир Христов: Никой не защитава потребителите

Според специалистите виновен за всички беди на клиентите на банките у нас е чл. 417 от ГПК. Благодарение на този текст, за разлика от останалите търговски дружества, във взема-нията банките са приравнени на едно ниво с държавата и общините.

Използвайки предимствата, които им дава член 417 от ГПК, банките налагат на клиентите си всевъзможни такси, глоби, наказателни лихви и други подобни, казват юристи пред „168 часа”. Някои от тях, ако не бяха страшни за потребителите, са направо смешни – „такса за съгласие”, „такса за предоговаря-не”, такса „за обслужване”, сякаш обслужването е извън търговската дейност на банките.

„Като клиенти сме обсадени на няколко фронта – от лобистки закони, недействащи регулатори и липса на институционална защита. Банките го знаят много добре и ни отстрелват като дивеч, а единствената реална защита можем да получим чак в съда – коментира финансистът Любомир Христов. – Всички ние, като потърпевши подръпваме черджето само от единия край, а то ни покрива цялото.

Причината е, че по разпоредбите на чл. 417 от ГПК публичното известяване на неверни данни за банкова институция се наказва с глоба от 200 000 лева и това води до автоцензура. Така този закон снема репута-ционния риск от банките.”

„Другият проблем е, че новият

Закон за потребителския кредит определя, че трябва да платя 5% такса върху заема при рефи-нансиране от друга финансова институция и 0%, ако предсрочното погасяване е направено със собствени средства. Това е чиста дискриминация, защото не е работа на банката предварително да знае с чии средства се плаща. Нещо повече – предпазва банките от взаимна конкуренция – обяснява експертът. – Вярно е, че има „Банков надзор”, но той се грижи само за финансовото положение на търговските банки, но в България няма орган, който да осъществява контрол от гледна точка на потребителите. Няма и механизъм за извънсъдебно решаване на тези спорове.”

Само 3 трезора със спад в приходите от такси

През 2011 г. най-голям ръст на таксите отчитат от Първа инвестиционна банка – с 12,15 млн. лв. за година, следвана от Уникредит Булбанк и Райфайзенбанк. С над 1 млн. лв. растат и постъпленията

по това перо и на други осем банки – Токудабанк, Алианц Банк, СИБАНК, МКБ Юнионбанк, SG Експресбанк, Банка Пиреос, Централна кооперативна банка и Корпоративна търговска банка.

Спад бележат приходите от такси и комисиони на едва седем от банките в страната. С над 1 млн. лв. е понижението при Обединена българска банка, ПроКредит Банк и Пощенска банка.

Плащаме за внасяне u броене на монети, за проверка

за фалшиви банкноти Ето някои от нестандартните такси и комисиони, заплащани от физическите лица на някои от най-големите банки в страната.

Например в случай че желаете да преброите събраните през последните месеци или години монети, от Уникредит Булбанк ще ви поискат 1,5%, или минимум 5 лв. Подмяната на повредени и негодни банкноти се таксува с 6%, но минимум 10 лв. От Банка ДСК пък ще ви поискат 1,5% от сумата, или минимум 5 лв., ако решите да внесете по сметката си монети.

Пак там експресното издаване на MasterCard Galaxy, VISA Galaxy е оценено на 80 лв., а експресна замяна на карта в чужбина  при изгубване (кражба), забравен ПИН, както и по желание на клиента – 220 лв.

В ОББ тегленето на пари на ПОС терминал с кредитна карта, издадена от банката, се таксува с 3%, или минимум 4 лв., а ако

искате получени парични средства да бъдат проверени за това дали са фалшиви или не, то ще трябва да платите по 1 лв. за всяка банкнота. В случай че поради една или друга причина желаете да изтеглите пари в брой от Първа инвестиционна банка, но в монети, то таксата за това е 2% от сумата, но минимум 10 лв. За размяната на банкноти в монети и обратно в Пощенска банка се вземат 5%, докато за обработка, броене и размяна на банкноти без вноска по сметка – 3 на сто от сумата.

За закриване на открита преди по-малко от 12 месеца разплащателна сметка в Райфайзенбанк ще трябва да заплатите 10 лв. Всеки месец от банката вземат и 1,50 лв. такса поддържане. При положение че към сметката ви има и дебитна карта, ще трябва да заплатите 15 лв. за закриването и на двете.

 

в-к “| 168 Часа “

Коментари

Коментирай